С фалшиви писма източват пари от банкови сметки

Измамници се активираха в интернет. Източват пари от банкови сметки. Пращат писма от името на НОИ и международна куриерска фирма, а също така заразяват компютрите и телефоните с вируси.

Фалшиви имейли за грешка при изчисляването на осигурителната вноска за пенсия се разпространяват от името на Националната агенция за приходи в интернет, съобщиха от НАП. Към писмото е приложен “чек за надплатени пенсионни и осигурителни вноски” с текст, който приканва да се кликне върху линк, за да бъдат възстановени надвнесените суми. Този линк съдържа зловреден код и при отварянето му, компютърът на получателя може да бъде заразен с вирус, който да открадне лични и финансови данни, предупредиха от приходната агенция. Като подател на фалшивото електронно писмо е посочен директорът на дирекция “Бюджет и финанси” в НАП. Приходната агенция не е изпращала имейли с подобно съдържание до потребителите. От НАП предупреждават, че това представлява класическа форма на “фишинг” атака, чрез която се цели опит за кражба на лична информация в интернет - потребителски имена за достъп, пароли, банкови сметки и други лични данни.

Измамният имейлл „DHL – Известие за неуспешна доставка на пакет“.емата на имейла предполага, че се отнася за неуспешна доставка на пакет. Съобщението твърди, че пакет чака в диспечерския център на DHL, но поради неправилен пощенски адрес не може да бъде доставен. Получателите се приканват да коригират своя адрес за доставка чрез връзка, предоставена в имейла, в рамките на 48 часа.

Щракването върху тази връзка обаче пренасочва потребителя към фишинг уебсайт, който имитира страницата за влизане в ZOHO. Сайтът подканва потребителите да въведат своя имейл адрес и парола, които след това се изпращат на измамниците. С тези идентификационни данни измамниците могат да получат достъп до имейл акаунта на жертвата и да съберат чувствителна информация, като например финансови данни или данни за влизане в други акаунти. Тази информация може да се използва за кражба на самоличност, неоторизиран достъп до акаунти или изпращане на допълнителни фишинг имейли от акаунта на жертвата. "Ако подозирате, че сте отворили злонамерен прикачен файл, изпълнете незабавно сканиране с анти-зловреден софтуер програма, за да премахнете всякакви заплахи", съветват специалистите.