
Баба Марта носи сила, здраве и живот


Традицията с усукана бяла и червена прежда датира от векове. Смята се, че белият цвят символизира дълголетие, а червеният – здраве и сила. Хората вярват, че мартениците ги пазят от уроки и зли сили. Според поверието трябва да свалим мартеничката си, когато видим щъркел или цъфнало дръвче, на което да я вържем.
В народните вярвания, Баба Марта е сестра на Голям Сечко и Малък Сечко, съответно месеците януари и февруари. Тя е ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. На 1 март имен ден празнуват всички с имената Евдокий и Евдокия. Православната църква чества паметта на Света Евдокия. От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля".
Малчугани от всички детски градини в Пиринско посрещнаха Баба Марта. В навечерието на празника деца от Благоевград изработиха най-дългата мартеница - 800 метра. Обиколиха с нея централните улици и след това я усукаха около дръвчетата на площада. Малки и големи празнуват днес в цялата страна.
Ето и древната легенда за българските мартеници: Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Коментари