Празнуват Давид и всички бащи

Във втория ден на Коледа празнуват бащите и всички, които носят имената Давид, Йосиф, Дачо. На този ден никой не трябва да работи.

В България от 1997 година насам 26 декември се отбелязва и като Денят на бащата. Според народните обичаи през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. Ден е и на Свети Йосиф. Отдаваме почит на бащинството и родителските грижи, а добрите татковци получават подаръци от децата си. С внимание се обграждат и бъдещите бащи.

В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати и по различен начин.

Според католическата традиция празникът се чества на деня на Свети Йосиф – 19 март, у нас православната църква е избрала същия повод – на 26 декември, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и не съвпада с религиозния.

Празник е на Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и най-голям от четиримата синове на комит Никола, които повели битка против Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците. Той е един от типичните образци за народна канонизация. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век. Празнува се и на 26 юни.

Давид Солунски е дошъл в Солун като млад между 465 и 470 година. Станал е монах в манастира на Светите Теодор и Меркурий, разположен до една от портите на града. В манастира Давид се отдал на молитва, пост, бдения, смирение и изучаване на свещените писания. Монасите го избирали за игумен, но той отказал и решил да се изкачи на бадемовото дърво до католикона и да живее там три години, преодолявайки всички изпитания на стихиите на люлеещото се дърво, затова Давид е наречен дендрит, тоест дървесник. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Давид, който изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел.