Издигнаха статуя на легендарната Рая от Перун

Монтираха нова огромна фигура в село, което се прослави с дървените си скулптури.

В Пирин вече има и красива мома. Изработена е от майстора Радко Бъчваров, съобщи кметът на санданското село Георги Влахов. Той благодари на дарителите Стоян и Кирилка Тагареви и на твореца Бъчваров, който украси Пирин с множество фигури на открито - змей, Спиро войвода, мечка с мече. Всички са високо два метра и селото с основание може да кандидатства за рекорд с музея под връх Ореляк в Перун - предишното име на планината.

"Тези статуи водят все повече наши и чужди туристи в населеното място, което е на около 50 километра от Сандански. Момата, която местните кръстиха Рая, е плод на легенда, предавана между поколенията в Пирин. Официално ще бъде открита на 8 януари, когато в селото тържествено ще честват Бабинден или на родилната помощ.

Рая е пременена в традиционна лазарска народна носия. Всички статуи са дело на дърворезбаря Радко Бъчваров от Свиленград. Георги Влахов е увереч, че с помощ на спонсори, броят на дървените статуи ще се увеличи съвсем скоро.

Преди много векове, когато хората и природата живеели в хармония, в сърцето на Пирин планина се разпространявал слух за скрит извор, който можел да изпълни всяко чисто желание. Този извор бил пазен от планинския дух Перун – могъщ защитник на планината и нейните тайни. В село Пирин живеела млада девойка на име Рая, известна с ангелския си глас. Нейната песен привличала птиците, а дори и най-дивите зверове спирали, за да я чуят. Въпреки красотата и таланта си, Рая била бедна и мечтаела за по-добър живот за хората от селото. Те се борели с тежки зими и недостиг на храна, а песента на Рая била единственият лъч надежда в техните трудни дни.

Ето още от легендата, разказана за Еновина от местни жители: Една нощ, докато Рая пеела до огъня, при нея се появила мистериозна старица с дълга сребриста коса. Това била самата планинска магьосница, която познавала тайната на извора. Тя казала на Рая: – Твоята песен е чиста като планинския вятър. Ако успееш да трогнеш духа Перун с гласа си, той ще разкрие извора и ще донесе благоденствие на селото ти. Но внимавай, ако пееш с користно сърце, ще изгубиш гласа си завинаги. На следващата сутрин Рая се отправила към върховете на Пирин. Пътят бил дълъг и труден, но девойката пеела, за да си дава кураж. Песента й отеквала по скалите, а планината сякаш я водела. Когато стигнала до най-високия връх, пред нея се появил духът Перун – огромен, със сияещи очи и гръмотевичен глас.
– Защо си дошла, девойко? – попитал той. Рая се поклонила и отговорила: – Не искам богатство за себе си, господарю на планината. Искам благоденствие за хората от моето село. Те са добри и трудолюбиви, но природата често е сурова към тях. Перун я погледнал дълбоко в очите и казал: – Пей, девойко, и покажи, че думите ти са истина. Рая запяла най-красивата песен, която някога била съчинявала. Гласът й бил като шепот на вятър, като ромон на река, като зова на самата планина. Перун бил трогнат. Той ударил земята с жезъла си, и от скалата бликнал извор – кристален и вълшебен. От този ден водата от извора донесла плодородие и здраве на селото. Но Рая останала различна – гласът й станал още по-прекрасен, но с всяка песен тя предавала част от душата си на планината. Когато остаряла, тя се превърнала в планинска звезда, която всяка нощ бди над село Пирин. И до днес, когато вятърът свири сред върховете на Пирин, хората вярват, че чуват песента на Рая – вечният дар на планината към нейните хора.