Молим се за здраве, сила и живот

Свети Тодор, който е покровител на животните и конете, дава здраве и сили и живот на стопаните за новата селскостопанска година. Празнуването му от дълбока древност. В чест на светеца се правят конските кушии. Месят се ритуални питки, на които са изобразени фигури на коне, конска глава, конско копито. Освещават се в църква и се раздават за здраве на близки и съседи, като част от хляба се дава и на конете.

Най-масово е честването на Конския Великден е в Разложко и Симитлийско. Провеждат се най-масово в Крупник, но празнични тържества има в Полето и във всички села на общината. Преди това е обичаят по захранване на конете на площада в селото. Най-оспорвани са състезанията, в които конете теглят натоварени с трупи каруци.

Конският Великден започва с молебен за здраве и надбягвания в Пиринско. В Бачево е двоен празник. Той събира млади и възрастни в село за конските кушии. По стар обичай в Бачево се извършва и пред свекървите от младите снахи, като по този начин се изразява уважението към възрастните стопанки. Тържествената литургия е в храм "Свети Димитър" рано сутринта. Следва захранване на конете. Надбягванията са в 11.00 часа в местността "Власовица". Най-бързите коне ще бъдат наградени.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени.

Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното състезание на Тодоровден.