Почистиха паметната плоча на воевода в Кресна

Правнучка на воевода се включи в патриотична акция на Кресна, в чест на 140 годишнината от Кресненско-Разложкото въстание.

"Община Кресна тачи свято паметта на героите и според своите скромни възможности полага усилия никой и нищо да не бъде забравено", каза кметът Николай Георгиев.

В партньорство с кметството на кюстендилското село Долна Гращица и с финансовата подкрепа на община Кресна е почистено и освежено надгробието на началник щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев - Беровски. 

В инициативата участваха Елена Васева - правнучка на войводата Беровски и Екатерина Николова - кмет на село Долна Гращица. Общинарите в Кресна им благодариха публично за оказаното ни съдействие.

Димитър Попгеоргиев Беровски е вероятно най-изявената фигура в освободителните борби на българите от Македония през втората половина на XIX и началото на XX век. Изключителен родолюбец и патриот, Димитър Беровски отдава съзнателния си живот на борбата за освобождение и установяването на справедлива власт в Княжеството (б.а Княжество България). За своята безразсъдна смелост и за отстояването докрай на своите безукорни морални позиции ще търпи не веднъж жестоки удари от свои, но ще остане верен на каузата на справедливостта и истината. Жестока и незаслужена съдба за един титан на национално-освободителната борба на българския народ.

Димитър е роден през 1840 г. в заможно семейство в село Берово, Вардарска Македония, но противно на очакванията на своите близки израства с мисълта да служи на каузата на Българското освобождение. Ще го видим рамо до рамо със своя земляк Дядо Ильо войвода в началото на 60-те години на XIX век в Легията на Г.С.Раковски. След нейното разтуряне ще се върне в Берово за да учителства, но родното място вече е тясно за неговия революционен устрем и той ще прегърне с цялото си същество идеите на Левски за всенародно въстание и чиста и свята република. По негово внушение тъст му, поп Стоян от село Разловци, ще разпродаде всичко, което притежава, за да закупят барут и оръжие за избухналото на 20 май 1876 г. Разловско въстание.

Въстанието е зверски потушено от 12 000 хилядна редовна турска войска, но Войводата няма намерение да слага оръжие. Напротив, заедно с Дядо Ильо ще извърши безмерни подвизи и ще остане в сърцата на хиляди българи, освободени от тиранията в Осоговско и Кършияка, а по-късно ще вземе и дейно участие в Руско-Турската освободителна война (1877 г. - 1878 г.).

Оскърбителният за безбройните жертви на борбата за национално освобождение Берлински конгрес ще остави неговата родна Македония вън от пределите на свободното Отечество, пак под ботуша на турския тиранин, а той отново ще бъде в центъра на борбата. На 5 октомври 1878 година, заедно със Стоян Карастоилов (Стоян войвода) са автори на плана за превземането на турския гарнизон на Кресненските ханове и на Кресненско-Разложкото въстание.