Поклон, Апостоле народен!

Навършиха се 152 години от обесването на Левски. Васил Иванов Кунчев остава безсмъртен в съзнанието на българите. Героичното дело за свобода сплотява малки и големи родолюбци на този ден. Възспоменателни церемонии има навсякъде в Пиринско.

В Разложко приживе Васил Левски е създавал комитет и се е укривал от турските потерии. Днес в Благоевград има праметно шествие. Ритуалът е от 19.00 часа пред паметника на Апостола на булеварда, носещ неговото име. Участват ученици, партиоти, военни. Факелно шествие има в Петрич. Възпоменателни церемония са организирани в Симитли, Сандански, Разлог, Гоце Делчев, Кресна и останалите населени места в Югозапада.

Шествие с факли има и в Дупница под надслов "Жив си, Апостоле". Кюстендилци също отбелязват паметната гибел. 

Левски е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта си е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868).

Апостола осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872) е утвърден за "главен апостол на цяла България, Тракия и Македония", след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.

На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.