Съдебната власт се управлява от завършили 3-4 университета, сред тях е ЮЗУ-Благоевград

Съдебната власт се управлява от юристи, завършили ограничен кръг университети. Сред тях е висшето училище в Благоевград.

Най-престижният университет е Софийският . Произвежда най-много съдии и прокурори, но необяснимо на следващите места се нареждат ЮЗУ - Благоевград и Бургаският свободен университет, съобщават от Института за пазарна икономика.

Изследването на ИПИ проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. За целта са използвани регистри и бази данни на официални институции за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Анализът показва, че юридическият факултет на Софийския университет има ясно изразена доминация - неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. "Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век", посочват от ИПИ.

За тях обаче е необяснима значителната тежест на юридическите факултети на два университета - ЮЗУ и БСУ. "Изненада" е Югозападният университет, който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но е на предпоследно място по приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание, нарежда се сред факултетите с висока безработица, след Бургаския свободен и Русенския университет, и се отличава с нисък престиж. "Миналата година именно ЮЗУ се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности", подчертават от ИПИ.

Анализаторите посочват, че няма приемливо обяснение и за "озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР". От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури. "Първите кадри на Академията, завършили „Право“, са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои", казват от ИПИ.

Оттам недоумяват и на какво се дължи незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС по върховете на съдебната власт. Въпреки че юридическият факултет на това висше училище неизменно да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. "Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално", отбелязват експертите.

Изводът им е, че данните са потенциален индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, следваща образователни резултати и качество на обучение, а оттам - и непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети. Асиметрията между данните от рейтинга и представянето на юридическите факултети в ръководните постове в съдебната власт загатва за наличието на "инкубатори", чиято не докрай необяснима концентрация може да е симптоматична за липса на прозрачност и обективност и наличие на неправомерно влияние при назначенията на ръководни длъжности в съдебната власт, позволяващ влизането в системата на лица с по-ниска професионална подготовка заради неформални мрежи за влияние, които лица впоследствие са готови да се отплатят реципрочно, както и за зависимости и лоялност не към принципите на правовата държава, а към политически или лични интереси, които застрашават справедливото правоприлагане и правораздаване, смятат от ИПИ.