Традиции на Стефановден в Югозапада

На 27 декември се чества Свети Стефан. Около 270 000 българи имат повод да почерпят на Стефановден. Мъжете, носещи името Стефан, са повече от 53 000 у нас.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово, нарича се за женитба. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Вечерта преди празника всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. Ритуалът се извършва в Югозапада.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. В миналото момите слагали и ечемик под възглавниците си и се надявали да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.