1,2 милиарда лева за саниране на жилища, собствениците ще плащат

Безплатното саниране спира от април догодина. Изчислено е, че разходите за едно жилище възлизат на 15 000 лева..

Държавата ще отпуска субсидия до 80 процента. Предвиден е ресурс от 1,2 милиарда лева за многофамилни жилища, а за обществените здания има предвидени 370 000 000 лева. Изискването за жилищните сгради е да бъде постигнат по-висок клас на енергопотребление - минимум „В“, включително чрез използването на ВЕИ, там където е технически изпълнимо и икономически изгодно.

Моделът, който ще се използва за финансова помощ е разделен в две групи с различно финансиране. Първата обхваща периода на кандидатстване от този месец юли до март 2023 година. Втората - от април до декември 2023 година.

Основната разлика между двете групи е делът на финансиране - при първата той възлиза на 100%, при втората е до 80%, с поне 20% самоучастие на собствениците на имотите. По данни на строителното министерство има над 3000 чакащи блокове по недовършената още програма.

От май 2015 г., когато тръгна програмата до края на миналата година изплатените средства са малко над 1,946 млрд. лв., а апартаментите в обновените блокове 129 882. Така на всяко отделно жилище се падат по 14 984 лв. От старта на програмата през 2015 г. до края на 2021 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1939. Докладът планира през 2022 г. да бъдат обновени още 29 сгради в страната на обща стойност над 24,55 млн. лв. В поискана допълнително информация от строителното министерство отговориха за "Сега", че за изминалата 2021 г. МРРБ е възстановило на държавната Българска банка за развитие (ББР), която кредитира санирането, обща сума в размер на 54 692 072,68 лева, касаеща 53 обновени жилищни сгради.

Редно е да припомним как през последните 6 години програмата за държавното саниране стана една от емблемите на източване на обществени средства. През май 2021 г. Мая Манолова, председател на парламентарната комисия, която разследваше управлението на ГЕРБ пресметна, че от санирането са откраднати около 800 млн. лв. Една от схемите е била да се надписва квадратура и фиктивни ремонти на подземни части, на сградите-мазета, абонатни станции за парното, както и калкулиране на измислени "непредвидени" разходи. На всичкото отгоре класът на енергопотребление постигнат от държавното саниране е „С“, а по Плана за развитие се залага по-високият „В“.