Акция за защита на вековните гори

Всеки у нас може да помогне, като се включи в кампанията "Общ дом. Общо бъдеще". Инициирана е от природозащитна организация.

България е една от малкото европейски държави, в които все още има обширни територии с вековни гори. Площта на тези слабо повлияни от човешка намеса гори у нас с функциониращи естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна възлиза на 150 000 - 200 000 хектара. Това е около 4-5 процента от всички гори в страната, при средно 1% в Европа. Тази уникална даденост е от огромно значение за България в усилията ѝ да съхрани своето безценно биологично разнообразие.

Обаст Кюстендил се слави като една с най-много вековни гори.

В резултат, обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведоха до обособяването на 110 хиляди хектара държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“ през 2016 г. След картирането на тези гори от страна на WWF и активната работа с местните власти, редица български общини харесаха идеята и също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Кюстендил и още Ботевград, Севлиево, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица заедно пазят над 1150 хектара стари гори.

„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е дърводобивът, който води до рязко подмладяване, променя драстично техните характеристики и води до изчезването на много от обитателите им. Това са голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например глухарът, белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и различни видове прилепи. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, разказва Нели Дончева, главен експерт в програма „Гори“ на WWF.

В старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори у нас отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.

Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради стръмен релеф или липсата на пътища. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.

Това е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8 200 хектара стари гори.