Благоевградски депутат в управата на БНБ

Бюджетната комисия в парламента изслуша кандидатите за подуправители на БНБ.

По предложение на новия-стра управител Димитър Радев, това са депутатите от Благоевград Андрей Гюров и Петър Чобанов от ДПС. Те са номинирани, както е по закон, от ръководителя на БНБ. Гюров трябва да поеме управление “Емисионно”, което на практика отговаря за валутния борд, а Петър Чобанов ще оглави управление “Банково”. Те трябва да заемат кабинетите съответно на Калин Христов и на Нина Стоянова, чиито мандати са изтекли.

Пред комисията кандидатите декларираха, че ще работят за бързо и гладко въвеждане на еврото. Гюров обяви, че ще търси сътрудничество с колегите си от Хърватия, която на 1 януари стана най-новият член на еврозоната. Той обеща, че ще има мащабна информационна кампания за приемането на единната европейска валута. Влизането в еврозоната е важно, за да станем пълноправна част от европейската банкова система. Чобанов посочи, че сред неговите приоритети ще са подобряването на сигурността на платежните услуги и борбата с измамите, а също и въвеждането на дигиталното евро.

Комисията по бюджет и финанси предлага на народните представители да изберат за председател на Сметната палата или Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ или Нина Стоименова - кандидатура на “Възраждане”.

При представянетона Стоименова беше посочено, че тя притежава над 25-годишен опит в сферата на одита, административното и финансовото право и финансовия контрол. През 2021 година тя е била заместник-главен директор на главна дирекция “Стратегическо планиране и програми за регионално развитие”, след и е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Главчев беше депутат в няколко парламента, заместник-председател на 43-тото НС и председател на 44-тото НС. Парламентът ще трябва да обсъди и на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в република България. Предлага се допълване на Закона за българските лични документи; към съществуващите ограничителни мерки се добавя възможността за налагане на принудителна административна мярка - да не се разреши напускането на страната на уязвими пълнолетни лица от съображения за защита, за които съществува конкретен явен риск да бъдат изведени и да напуснат територията на страната и да са жертва на трафик на хора, предаде БНР.