Ден на труда и работническата солидарност

Денят на труда, е един от официалните празници в България.

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Първият опит за честване на 1 май у нас е през 1890 година. През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година.

След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.

Голяма част от света отбелязва Международния ден на труда и работническата солидарност. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.