Еньовден - рожден ден на Йоан Кръстител

На 24 юни църквата празнува рождението на Свети Йоан Кръстител Господен.

Народът го нарича Еньовден.

Поверието е, че на този ден слънцето изгрява много рано, изкъпано в "жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад.

За този ден се казва още, че "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта.

Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в "жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила.

Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.

В Южна България е разпространен обичаят "Еньова буля". В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в "мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.

Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните./нюз бг