Финансист в Община - Благоевград спечели 5000 лева за лежане в затвора

Финансист номер едно в Община-Благоевград осъди държавата за излежани 8 месеца в затвора. Престоят на Борис Механджийски в Бобовдолския затвор беше по делото за убития в хода на акция "Респект" през 2005 година Ангел Димитров-Чората. Бившият полицай влезе зад решетките заедно с колегите си антимафиоти Мирослав Писов, Иво Иванов, Георги Калинков и Янко Граховски. Изненадващо, месеци по-късно, Механджийски стана част от екипа на градоначалника Илко Стоянов.

Финансовия специалист е поискал пред съда около 150 000 лева лева имуществени и неимуществени вреди за лежането в затвора сред рецидивисти. Магистратите обаче са отсъдили обезщетение в размер на 5000 лева.

Делото за смъртта на Чората се проточи 16 години, а накрая Върховният касационен съд реши, че Механджийски и четириматоа му колеги са причинили смъртта на Чората поради небрежност, но тъй като за убийство по непредпазливост давността отдавна е изтекла, петимата не бяха наказани. Преди това обаче те бяха осъдени от друг състав на ВКС на по 7 години затвор за умишлено убийство и останаха 8 месеца зад решетките до окончателния край на делото.

Още през 2014 година Механджийски е предявил в Софийския градски съд искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които настоява за голямото обезщетение, пише правният портал Лекс. Делото в СГС обаче беше спряно до окончателното приключване на наказателния процес и в крайна сметка съдия Евгени Георгиев е осъдил прокуратурата да плати на Механджийски обезщетение от 5000 лева за моралните вреди от престоя му в затвора.

Градският съд е уважил иска на Механджийски по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от налагане на санкция по Наказателния кодекс, когато бъдат оправдани. Интересното в случая с Механджийски е, че той не е оправдан и съдия Георгиев анализира дали държавата дължи обезщетение и когато гражданинът е бил признат за виновен, но наказание не му е било наложено поради изтекла давност. Съдът посочва, че решаващо в случая е какво наказание би било наложено на Механджийски, ако давността не беше изтекла. Той подчертава, че не биха настъпили вреди и обезщетение не би било присъдено, ако изтърпяното наказание е същото или по-леко от това, което би наложил съдът, ако не е била изтекла давността.

„За гражданина настъпват вреди обаче, когато изтърпяваното наказание е по-тежко от това, което би наложил съдът, ако давност не би изтекла“, пише съдия Георгиев и дава за пример хипотеза, при която смъртното наказание все още съществува и гражданин е осъден на смърт за извършено умишлено убийство. Ако присъдата бъде изпълнена, но след това делото бъде възобновено и подсъдимият бъде осъден за убийство по непредпазливост, за което не бъде наказан заради изтекла давност, то неговите близки ще имат право на обезщетение, тъй като заради действията на държавата човекът е загубил живота си.

„Настоящият случай е идентичен на разгледаната хипотеза. Това е така, защото осем месеца Борис Механджийски е изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършено от него умишлено убийство. Впоследствие обаче, той е бил оправдан за извършването на умишлено убийство, но съдът е приел, че Механджийски е извършил убийство по непредпазливост, за което наказанието е до пет години лишаване от свобода. Съдът приема, че, ако давността не е била изтекла, щеше да бъде отложено изтърпяването от Борис Механджийски на наказанието лишаване от свобода за убийството по непредпазливост. Следователно Механджийски не би бил лишен ефективно от свобода“, разсъждава съдът.

За да приеме, че Механджийски е нямало да бъде пратен в затвора, ако давността за причинена смърт по непредпазливост не беше изтекла, съдия Георгиев посочва, че в окончателното си решение ВКС не е определил наказание по това обвинение и остава завинаги неясно какво би било то. Практиката, която е прегледал е показала, че в част от подобните случаи са налагани условни наказания, но има и ефективни. В такава хипотеза, пише съдът, случаят се решава в полза на по-слабата страна.

„Правилото е, че при неяснота, съдът следва да приеме резултат, който е благоприятен за по-слабата страна в процеса. Винаги държавата е силната страна в процеса. Ето защо съдът приема резултат, по-благоприятен за Борис Механджийски, а именно, че за извършеното от него убийство по непредпазливост, дори ВКС да му беше наложил наказание лишаване от свобода, той щеше да отложи изпълнението му“, се казва в решението на градския съд.

В него съдът преценява, че всеки би понесъл вреди от 8-месечен престой в затвора. В случая с Механджийски са отчетени още лошите условия, унижението и трудностите да съжителства с осъдени рецидивисти, които са го възприемали като част от системата, която ги е вкарала в затвора. Според градския съд обаче справедливото обезщетение за неимуществените вреди на Механджийски е 5000 лева, а не 70 000, колкото той е поискал. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Ангел Димитров-Чората загина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград при полицейската операция „Респект“, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше съобщено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а обвинени и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е починал от задушаване, защото е бил с белезници на гърба и поставен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше полицаите ли са го притискали или собственото му тегло.

Първоначално Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Мирослав Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години лишаване от свобода. Последва „съдебна въртележка“ между инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от ВКС и накрая намали наказанията на подсъдимите на половина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г.

След това обаче процесът беше възобновен, защото близките на Чората осъдиха България в Страсбург.

Така делото отново се върна във ВоАпС, който измени обвинението в убийство по непредпазливост и не наказа подсъдимите заради изтеклата давност. После обаче друг състав на ВКС реши наново делото като въззивен съд, защото констатира толкова сериозни недостатъци в решението на военните съдии, че са обезсмислили мотивите му.

Така върховните съдии осъдиха полицаите на по 7 години затвор, след като на свой ред приеха, че те са убили Чората, като не са целели пряко умъртвяването му, но съзнателно са допускали настъпването на смъртта му, като им било безразлично дали ще умре. Именно след тази присъда униформените влязоха и в затвора.

Решението на съда в този случай обаче подлежеше на проверка чрез възобновяване на делото, както се и случи, след като върховните съдии приеха, че основното заключение за механизма на смъртта на Димитров е противоречиво.

В последното окончателно решение ВКС прие, че полицаите са извършили убийството по непредпазливост като са бездействали. След като сложили белезници на Чората и го съборили на земята, той започнал да вика, че се задушава, но униформените не направили нищо.