Гергьовден - празник на плодородието и храбростта

Честваме Свети великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква.

Имен ден имат Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.

Празникът е познат още като Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците.

Празникът е календарно обвързан - празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи.

С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Гергьовден се празнува в чест на Свети Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието - отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите. Покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В народните представи Свети Георги е покровител на стадата и овчарите, а от III век и на войската.

На иконите Свети Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник.

Той започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст", а с указ номер 5 от 9 януари същата година, се постановява честването на празника.