Гоце Делчев с нов почетен гражданин

Общинският съвет в Гоце Делчев утвърди нов почетен гражданин. Със званието бе удостоен писателят Валентин Караманчев. Почитта на съгражданите си известният писател получи няколко дни преди да навърши 90 години за творческата му дейност и разкриване на душевността, езиковата култура, съдбата на Гоцеделчевския край.

Караманчев е роден на На 6 февруари. Съвременен писател, стоящ във върховете на българската литература и общественик с будна съвест и житейска мъдрост, журналист, доайен в полиграфията, книгоиздаването и книгоразпространението у нас. През 1949 г. е завършил Неврокопската гимназия, а през 1956 г. висшето си образование в Софийски университет „Климент Охридски“ специалност „българска филология“.

Най-популярното му произведение е романът „Черешова задушница“. Автор е и на книгите „Мървашки песнивец“, „Елен от Велика гора“, „Въздаяние“, двутомника „Събрано”, мемоарните книги „Патила и страдалчества на книги и люде" и „Брашнен чувал”, която излезе през 2020 г.

Валентин Караманчев заслужено е носител на литературни отличия, сред които са Национална награда „Людмил Стоянов“, учредена от Съюза на българските писатели и община Гоце Делчев, Национална литературна награда „Димитър Талев”, учредена от Съюза на българските писатели и община Благоевград, Национална награда „Андрей Германов”, учредена от Съюза на българските писатели и община Варна, годишна награда на Съюза на българските писатели и други.

Валентин Караманчев е кръвно и дълбоко свързан с Македония и неотделимата й съдба като част от българските многовековни устои. През 1919 г. баща му идва в града като служител на Неврокопска света митрополия, а родът на майка му е от Дойран. Дядо му по майчина линия завършва Солунската мъжка гимназия и е главен учител в Дойранското екзархийско училище. Дълбоките и здрави родови корени дават творческата сила на писателя да открива единството между голямата история и малките човешки съдби.

В епилога на последната си творба той пише: „Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми“.