Гробница край Благоевград пази тайните на Скаптопара

Уникална гробница откриха между благоевградските села Покровник и Зелен дол, където археолозите предполагат, че е античният град Скаптопара.

За гробницата, която е на високопоставен владетел от 2-4 век, засега не се съобщава официално, за да не се палят страстите на благоевградчани, които се борят срещу преминаването на участък от АМ "Струма" именно в този район.

Огромната гробница е открита преди 3 дни, казаха млади орхеолози на обекта, които са инструктирани от ръководители си да не се дава подробна информация.

Запознати твърдят, че там вероятно е положен основателят на Скаптопара, а защо не и на някой цар. Подобни гробници от същото време вече са уникална атракция в съседна Македония, коментираха ангажираните да се съхрят откритите вече около Покровник църква, баня с канализация, търговски обекти, къщи на заможни хора и други безценни находки.

"Проектът продължава и тепърва ще предоставя интересна информация от историята на това парче земя. За съжаление точно върху това парче земя е планирано да бъде изграде автомагистрала", казват от Инициативния комитет в Благоевград, който събира подписка и плаши с протести, ако смятаното за Скаптопара селище бъде погребано за втори път от багерите на АМ "Струма", заявиха пред Еновина от Инициативния комитет.

Ако благоевградчани не успеят с искането за промяна на траесто, при строителството на автомагистралата, ще се погуби ранно християнски храм, датиращ от Втори век. Църквата е от времето на император Константин Велики IV и неговите синове Констанций II и Констанс.

От Инициативния комитет, който организира петиция, настояват за възстановяване на църквата, както и на селището, разположено в землището на село Покровник, както и на останалите находки, разположени на близо 120 декара край Благоевград.

Преди около месец те написаха жалба до президента Румен Радев, до МРРБ, Министерство на културата и десетки други институции. Отговор е пратил само държавният глава Радев, който благодари на ИК за проявената ангажираност по опазване на културно-историческото наследство.

Най-ценната документирана находка към момента е храмът на император Константин Велики IV и неговите синове. Сградата представлява еднокорабна конструкция с размери 10 на 6 метра и е част от комплекс от жилищни, обществени и производствени сгради. Построена е след приемане на християнството от Римската империя след Църковният канонотворчески събор в Сердика-днешна София, свикан в 342 година, като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя.

Археолози сочат, че църквата, открита в Тракийското селище край Благоевград, е еднотипна със запазените до днес сгради и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата "Света София", ротондата "Свети Георги" и гражданската сграда до нея.

Трасето на един от лотовете на авмагистралата прави принуден завой, качва на хълма, върху който се намира селището. Строителството на пътя ще унищожи църквата и комплекса от сгради, намиращи се в общ двор с нея, ограден с каменен зид с площ от над 5 декара.

Според ИК, за това селище се знае от 1973 година, но въпреки това АМ "Струма" минава през същия терен.