Йоаким и Анна закрилят бедните и бездетните

На 9 септември се почитат светците Йоаким и Анна - родителите на Богородица. Смятат се за закрилници на бедните и бездетните.

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

В това време на земята не живеели човеци, толкова благочестиви като тях. Но тези свети съпрузи дълго време били бездетни. Дълго време те скърбели за това, че не могат да имат рожба. Веднъж на един голям празник свети Йоаким принасял в Иерусалимския храм дарове на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не пожелал да приеме даровете на Йоаким, понеже бил бездетен. Йоаким си тръгнал унизен от храма. Не се върнал у дома, а отишъл в пустинята при пастирите. Там си спомнил за Авраам, когото Бог дарил със син на преклонна възраст и започнал да се моли горещо. Молитвата си свети Йоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил хляб.

Анна плакала неутешимо, когато чула за случилото се. Веднъж тя излязла в градината, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала пълните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало малки птиченца. Станало ѝ още по-мъчно и започнала със сълзи да умолява Бог да я дари с рожба. Света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила дъщеря - Дева Мария. Когато тя се родила, свети Йоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата трапеза и всички радостно прославили Бога.

Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител. Те я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея.