Мартеници за сила, здраве и и дълъг живот

Денят на Баба Марта, е един от най-българските празници. Днес си връзваме мартенички за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Според народното поверие, червеният цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият символизира чистотата, невинността и радостта.

Баба Марта е символ на пролетта и на новия цикъл в природата. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Обичаят за връзване на мартеница произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Мартеничките се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.