Ограничават гласуването на българи в чужбина

Правото на глас на българите в чужбина да бъде ограничено за всички избори, предлага Министерството на правосъдието.

Според Конституцията, право да избират държавни и местни органи имат всички граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и затворниците.

Предложението на правосъдното министерство е да се допише в Изборния кодекс, че освен да отговарят на условията в Конституцията, българските граждани трябва да са живели най-малко през последните 3 месеца в България, за да имат право да гласуват. С промяна в идентичния текст от ИК, същото ограничение е въведено и за изборите за президент и вицепрезидент.

От ресорното ведомство заявяват, че въведеното ново изискване е аналогично на това при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както избори за членове на Европейския парламент и КС вече се е произнесъл.

"Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г. Конституционният съд е постановил, че "няма "дописване" на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респективно, в държавата - членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право. В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право", се казва в мотивите на министерството и се цитира решението на КС.

В самото решение се казва, че при създаването на Конституцията, чл. 42, не е бил предмет на дебати в пленарна зала.

Промените в ИК са записани в заключителни разпоредби в проекта за допълнение на Закона за българското гражданство. В проекта се забранява злоупотребата с двойно гражданство, а към изискванията за кандидатите за гражданство се добавя и поддържане на инвестицията към датата на подаване на молба за натурализация. Предложена е и промяна за отмяна на натурализацията, ако натурализираният не поддържа инвестициите си в страната, станали основание за придобиване на гражданство, поне една година. В момента срокът е двегодишен.

Други промени в ИК предвиждат правомощие на главния прокурор да може да иска от ЦИК заличаване на регистрация на партии, коалиции или инициативни комитети, които системно нарушават забраната изборни представители на синдикални и работодателски организации да провеждат агитация на работните си места. Застрашени от заличаване на регистрацията ще са и участници в изборите, които допускат агитация на религиозни институции.

Преди избори всеки кандидат ще подписва и декларация, че ще ползва само български език за агитация, предвижда още проектът. Изискване за "българско гражданство" се въвежда и за дарителите на всички партии, коалиции и инициативни комитети. /Правен свят