Ограничават пашуването в НП "Рила" и "Пирин"

Животновъди недоволстват от въведените ограничения за паша на животни националните паркове "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан".

Според Европейската комисия има отрицателни въздействия върху природните местообитания и биологичното разнообразие като цяло. Най-общо заключенията са, че големият брой животни води до преизпасване, ерозия, утъпкване, рудерализация, промяна на типичния видов състав, еутрофикация на езера и замърсяване на естествени водоизточници. От дирекцията на НП "Рила" в Благоевград обаче са категорични, че ограниченията не застрашават развитието на животновъдството в съответните региони.

"Общата площ на трите парка е под 2% от националната територия.  Данните за 2023 година показват, че по-малко от 3% от едрия рогат добитък и по-малко от 3% от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата представлява едва около 2.5% от всичките в страната. От 2012 година в Национален парк Рила е въведена забрана за паша в циркуса на Седемте рилски езера. Със заповедите за обявяване на защитени зони „Рила“ и „Пирин“ за опазване на природните местообитания също се въвеждат забрани за пашуване в определени местообитания. В допълнение от териториите, допустими за паша, са извадени площите, заети от непригодни за паша или чувствителни местообитания", заявиха от Националния парк.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода до 2027 година са въведени и допълнителни мерки за смекчаване на негативните въздействия: ограничения, свързани с максималната гъстота - до 0,4 животински единици на хектар, ограничения за местата за пашуване, като например около планинските езера и токовища на глухаря и други. Тези смекчаващи въздействията мерки са взети предвид в годишните планове за паша, срещу които някои от животновъдите възразяват. Всички тези ограничения целят да се опазят природните местообитания, местообитанията на защитени видове и природния комплекс като цяло, поясняват от НП "Рила".

Броят на животните, пашуващи в националните паркове, се увеличи от 7855 през 2006-та до 47 900 през 2023 година, тоест с над шест пъти, като най-големият процент на увеличение се наблюдава при едрия рогат добитък. В резултат на струпване на голям брой животни в местата за нощувка и водопой, през последните години нараснаха площите, засегнати от ерозия. Този процес и съпровождащото го преотъпкване и преизпасване води до загуба на ценни природни местообитания, увреждане на видове и популации, промяна и принудителна смяна на видовия състав, протичане на нежелани сукцесионни промени. Възниква реална опасност от нитратно замърсяване от тора, отделян от животните на местата, на които те се струпват – при нощуване и местата за водопой. Съществува заплаха от увреждане на крайпоточните екосистеми. С нарастване натовареността на пасищата се увеличи и броят на извършените нарушения от страна на пастирите, като за последните четири години издадените актове за установяване на административни нарушения са близо 200. Част от стадата домашни животни пашуват без присъствие на пастири. Това важи в много голяма степен за едрия рогат добитък и конете. Свободно пашуващите животни навлизат в резерватни и други забранени за паша площи и предизвикват неблагоприятни въздействия в тези най-строго защитени територии. Не на последно място, пашата без пастир, води и до конфликт с посетителите на парка, тъй като животните и пастирските кучета излизат на туристическите пътеки и се стига до инциденти, отчетоха от парковата дирекция в Благоевград.