Организират серия от протести за Скаптопара

Благоевградски съветници подкрепиха протест на Инициативния комитет за спасяване на античния град Скаптопара край благоевградското село Покровник.

Инициаторите са готови за серия от протести срещу багерите на АМ "Струма", които по проект се готвят да затрият селището, тъй като пътят минава именно през разкопките, заяви един от организаторите Лазар Андреев.

Около античното селище се събраха общинарите Сашо Милчев, Калоян Ханджийски, Валери Смиленов и Кирил Ваклинов, придружени от благоевградски общественици и родолюбци.

Протестът бе организиран в социалната мрежа. Членове на групата "Ние сме против застрояването на разкопките край Благоевград" сигнализираха, че багерите за строежа на един от лотовете на АМ "Струма", който минава през римсокото селище, са в непосредствена близост до находките, открити от екипа на доцент Здравко Димитров.

Благоевградчани алармираха, че багери ще разрушат всичко около Покровник, водени от решението да се спаси стадиона на футболиста Ивайло Андонов - братовчед на лидера на ГЕРБ в Благоевград - Йордан Андонов.

Както вече информирахме, ИК за спасяване на Скаптопара, внесе искане за референдум в ОбС-Благоевград. Подписаха се почти всички от местния парламент и хиляди жители на Благоевград.

Преди два дни регионалният министър Николай Нанков обяви в областния център, че МС ще заседава по казуса със Скаптопара тази сряда. Съдбата на селището ще се реши до 5 май. Ако се наложи, ще се измести трасето на автомагистралата, но това ще забави строителството с две години, изтъкна ресорният министър Нанков.

Благоевградчани обаче подозират, че това обещание няма да се спази, за да не се пропускат парите за АМ "Струма". Дейностите се извършват от мощната фирма "Агромах и дружества, близки до благоевградския депутат от ДПС Делян Пеевски, съобщиха още преди старта на строителството от АПИ.

Ако благоевградчани не успеят с искането за промяна на траесто, при строителството на автомагистралата, ще се погуби ранно християнски храм, датиращ от Втори век. Църквата е от времето на император Константин Велики IV и неговите синове Констанций II и Констанс. Най-ценната документирана находка към момента е храмът на император Константин Велики IV и неговите синове. Сградата представлява еднокорабна конструкция с размери 10 на 6 метра и е част от комплекс от жилищни, обществени и производствени сгради. Построена е след приемане на християнството от Римската империя след Църковният канонотворчески събор в Сердика-днешна София, свикан в 342 година, като II-ри вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя.

Археолози сочат, че църквата, открита в Тракийското селище край Благоевград, е еднотипна със запазените до днес сгради и останки от църквите, в които са заседавали епископите в Сердика - базиликата "Света София", ротондата "Свети Георги" и гражданската сграда до нея.