Поклон пред народните будители, честит празник!

Сподели във Facebook

На 1 ноември почитаме всички достойни българи, отдали своя жизнен път за църковна независимост и свобода и на защитата и съхранението на духовните ценности. Официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

За първи път е празникът е честван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945-та, е общонационален празник. От 1945 година Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване през 1992 година се възобновява честването му.

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Петър Парчевич, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, братя Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Kараджа, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Иван Вазов и още много достойни българи.

Пръв изразител на народните стремления за просвещение е Паисий Хилендарски. През 1762 година написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска", която се предава и преписва от поколенията. Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител - Софроний Врачански. Той е автор на първата българска печатна книга, излязла през 1806 г. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие "Неделник".

Обществено-политически и книжовен деец, Любен Каравелов е създател и ръководител на Българския революционен централен комитет. Любен Каравелов е един от най-талантливите български писатели и вестникари. 

На дело в полза на народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ. Васил Левски създава организационната структура на революцията.

Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.

Иван Вазов е българският писател, наричан „патриарх на българската литература". Творчеството му е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение.

Напиши коментар

Коментари

  1. Няма добавени коментари!

Избрано