Посрещат Трифон Зарезан на лозята в Пиринско

Сподели във Facebook

Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 година в деня на Свети мъченик Трифон.

Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Празникът се нарича още като Зарезановден. Мъжете отиват на лозето, където се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята".

Според българските традиции, рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето, където се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите.

Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.

Датата 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. През XIV век на този ден започват да се разменят любовни послания под формата на валентинки.

Момичетата, които си търсят мъж, пишат писмо и го хвърлят в дълбока кутия. Този, който го извади, става техен съпруг.

По традиция на този ден влюбените празнуват любовта си с подаръци, балони, цветя, романтични вечери.

На 14 февруари се чества и Свети Кирил Славянобългарски.

Напиши коментар

Коментари

  1. Няма добавени коментари!

Избрано