Приз за чинар в Гоцеделчевско

Чинар на 350-400 години е победител в категория "Вековните дървета говорят". Висок е над 25 метра. Разклонението му е 40 метра, а обиколката на дънера е близо 5 метра. Чинарът е защитен обект от 1985 година. Вековното дърво е в гоцеделчевското село Годешево, близо до Сатовча. За него са гласували 232 души в рамките на конкурса на "ЕкоОбщност".

Всяка година под чинара се спуска голяма въжена люлка, на която хората се люлеят за здраве. В миналото там са се провеждали събори, сватби и курбани, организирали са се и борби, на които са се стичали хора от всички околни села да гледат.

До чинара има чешма, която според местните жители извира също и на територията на Гърция. Водата е кристално чиста и годна за пиене, като през лятото е много студена, а през зимата – топла.

Историята разказва, че преди много години чинарът е донесен от Гърция, която е близо до село Годешево, от местен човек, който е бил за дърва в гората, където намерил дръвчето и решил да го вземе и засади именно на това място. Човекът се е грижил за него през целия си живот, а след това го е оставил на природата. Може би постоянно течащата изворна вода, която се влива в корените му и никога досега не е пресъхвала, е допринесла за растежа и развитието на това дърво. И в ден днешен то е един огромен великан, сянката на който през лятото покрива целия малък селски парк, и е едно чудесно място за отдих за хората от Годешево.

Дъб, изнестен като Дядо-Кольовото дърво в село Студена, община Свиленград, спечели титлата „Дърво с корен 2021“ в 12-ото поредно издание на конкурса. Ще се съревновава и за Европейско дърво на 2022 година.

350-годишният летен дъб спечели първото място със 737 гласа. Величественото вековно дърво се извисява на входа на Студена и се вижда от цялото село. Носи името на собственика на нивата, където расте – Никола Ангелов, известен като дядо Кольо, който след усилена работа си почивал под дебелата му сянка. Според преданията дъбът е част от гъста гора, намирала се в землището на днешното село. Заради гората и минаващата река там се заселват първите му жители – българи, криещи се от турските набези.