Санданчани честват Освобождението на Свети Врач

Село Свети Врач, днешен Сандански е освободено от турско робство на 20 октомври 1912 година. Досегашният кмет на града и кандидат за втори мандат Атанас Стоянов припомни накратко изторията в социалните мрежи, а също така приветства санданчани за 111 години свобода.

В своя дневник ротният командир на XI рота на 50-и пехотен полк пише: Преди обяд, в дъждовен ден, минахме през село Свети Врач. Начело на колоната с вдигнато знаме се спуснахме по неравния калдъръм. Когато слязохме долу, на равното горяха турски къщи. Имаше фурна, която вадеше вече топъл хляб. Поднесоха ни по парче. Тъй като задачата на ротата бе да достигне и нощува в село Капатово, ние преминахме набързо през Свети Врач, а и населението бе забягнало да се спасява от отстъпващите турски войски", гласят историческите факти.

„Освобождението на Свети Врач сложило край на тъмните робски години. Радостта била голяма. Всеки бързал да се завърне в дома си да спаси каквото може.
Известно е, че още при започване на военните действия тук са действували части от доброволческите отряди под ръководството на легендарния герой на Пирина Яне Сандански, които улеснили настъплението на българските войски по долината на Средна Струма. Яне Сандански, обезпокоен за реда в селището, назначил комисия, която с помощта на една чета и кавалерийско отделение установява реда в Свети Врач и близката околност", припомни Атанас Стоянов.

На другия ден след освобождението била избрана и общинска управа, която пристъпила веднага към спиране на грабежите и събиране на доброволци за Македоно-Одринското опълчение. Училището, което се помещавало в трема на църквата „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, станало четирикласно и било преместено в друга сграда. Положени били основите и на други административни учреждения. До освобождението си село Свети Врач наброявало около 900 жители. Селището се оформя като един от първите тютюнопроизводителни центрове. Все по това време през годините 1913, 1918 и 1925 тук идват много бежанци от селата на Беломорието – Крушево, Скрижево, Баница, Кърчово, Зарово, Порой, Дойран и др. По-късно, през 1919 година в Свети Врач се преместват всички околийски управления от град Мелник, настанени в освободените сгради на Втора армия. Така селището се превърнало в околийски център и при преброяването в 1920 година имало вече 1153 жители.