"Скаптопарци" с писмо за античното селище край Благоевград

Инициативният комитет за спасение на Скаптопара излезе с отворено писмо към АПИ и кмета Атанас Камбитов. Те настояват античните находки, открити в благоевградското село Покровник да бъдат запазени в пълната им цялост.

Те ностояват да се изпълнят в най-скоро време поети конкретни ангажименти от Агенция пътна инфраструктура, Министерството на културата, Съюза на архитектите в България, взети преди дни на среща с министър Боил Банов в Благоевград. Тогава с категоричност стана ясно, че предстои преместване на Римската гробница и храм от трасето, през което преминава един от лотовете на АМ "Струма".

"Проектите, касаещи демонтирането и преместването на архитектурните останки, теренната консервация на структурите, които остават на място, социализацията и адаптацията на цялостния комплекс да бъдат публично достояние, предмет на обсъждане с представители на Инициативния комитет и обект на обществен мониторинг", се казва в писмото.

"При изготвянето на проектите да бъде взето под внимание, че засегнатите от трасето на магистралата архитектурни комплекси - мавзолей, включващ погребални камери и съпътстващи сгради и източна жилищна част на
римската вила, включваща апсидална сграда - обявена за черква, с вътрешен двор, да бъдат преместени в тяхната цялост. Не подлежи на компромис вариант, в който отделни сгради или съоръжения ще бъдат откъснати от тяхната архитектурна среда и поставени без контекст на друго място", категорични са от ИК за Скаптопара.

Ето още от отвореното писмо:

- Теренната консервация на Западната жилищна част на римската вила трябва да обхване всички археологически структури! При проучването са открити голям
брой производствени съоръжения (пещи за производство на битова и строителна керамика), които характеризират обекта като голям производствен център.

Разрушаването на тези съоръжения е недопустимо. Точно обратното – за тях трябва да бъдат положени специални грижи. Положителен пример за подобен в това отношение
обект е римската вила при Павликени, където производствените съоръжения са акцент на археологическия парк.

Вярваме, че работата по съхраняване в максимално автентичен вид, адаптиране и превръщане на археологическия обект до Благоевград в атрактивен музей на открито
ще продължи в същия конструктивен дух и комуникация между отделните институции.

В същото време се надяваме, че всички тези дейности няма да доведат до създаването на поредната „бутафорна измислица“, каквито примери в България вече има много.