Слави Трифонов нападна Асен Василев

Лидерът на ИТН се разгневи за бюджетната политика. Прогнозира истинска финансова катастрофа.

"Благодарение на некомпетентната финансова политика на Асен Василев бързо се плъзгаме към бюджетна катастрофа. Времето разкрива истината. Лошото управление на държавните финанси през 2022 година заради което "Има такъв народ" напусна коалицията, дава своите отровни плодове. Безконтролното харчене на държавни средства доведе до това, че служебното правителство предлага увеличение на данъците – ДДС да бъде увеличен на 22 процента, а плоският данък за фирмите на 15 процента", публикува шуменът във фейсбук:

• Вчера служебното правителство внесе бюджет с дефицит от 6.4% от БВП. Това е нещо нечувано от епохата на Виденов досега, а всички помним как завърши тя. За някои политици това, което се случва, може би е изненадващо, а за други даже е съвсем нормално и желано. А в действителност множество икономисти още от лятото на 2021 г. предвиждаха да се случи точно това. За 2-3 кратки години бюджетните разходи на държавата, измерени в млрд лв., почти се удвоиха. Публичният дълг беше под 30 млрд лв. През тази година той може да наближи 50, а догодина – 60 млрд лв. Вместо през този период България да се приближи до Еврозоната (като Хърватия), да повиши своя кредитен рейтинг и да привлече многомилиардни инвестиции (като Румъния и Сърбия), ние се къпем в блаженството на некомпетентността и популизма.

• Както всеки друг процес в политиката, и тези явления имат своята ясна причина. Това е левичарската идеология от Венецуелски тип, която завладя първото служебно правителство през 2021 г. и редовното правителство от 2021 – 2022 г. Финансовият „гуру“ на тази епоха, бившият финансов министър от ПП Асен Василев, изповядва елементарна идеология, която може да се обобщи в единственото изречение: „Колкото по-голям бюджетен дефицит имаме, колкото по-голям дълг натрупаме, колкото по-големи социални разходи раздадем и ги финансираме единствено с нови кредити и с парите от Плана за възстановяване и устойчивост – толкова по-добре“.

• В момента тече дискусия относно вноса на украински храни. Една от причините да стигнем дотук е т.нар. „Зърнена специална операция“ от пролетта на 2022 г. Тогава правителството възложи на държавни дружества с персонал от 8 души да закупят милион и половина тона зърно. За целта бяха източени 1.2 милиарда лева от кръвта на енергетиката. Междувременно правителството упражни административен рекет върху зърнопроизводителите, за да възпрепятства техния износ на тогавашните рекордно високи цени. Накрая зърното не беше купено от държавата, а фермерите реализираха огромни загуби. А този 1.2 милиарда лева отидоха неизвестно къде, а може би бяха просто откраднати. И да не забравя – спомняте ли си 9-те милиарда, изхарчени в края на 2021 г. от същия този Асен Василев, които ние като народ не разбрахме за какво и при кого отидоха?

• И до днес представителите на ПП твърдят следното:
- По тяхно време дългът не се бил вдигнал
- С бюджета всичко е наред
- Преди последните избори предлагаха пенсиите да се вдигнат с нови 20%. Сегашните действия на служебният финансов министър Росица Велкова, която е била зам.- министър на Асен Василев, ясно показват каква всъщност е истината.

• Вчера президентът разумно коментира, че ако служебният кабинет беше вкарал бюджет през ноември, дефицитът щеше да скочи с нови 10 милиарда лева.

. Най-важният въпрос е какво да правим оттук нататък. България не се нуждае от нови избори. Не се нуждае и от популистко управление. Нуждае се от стабилен редовен кабинет с голяма смелост и силна воля, който да обърне сегашната драматична тенденция. За да е силна една икономика трябва да има инвестиции. Само това ще доведе до по-високи доходи и до подобряване живота на всички! Трябва ни бюджет, който да показва желанието на държавата да подпомага всички местни и чуждестранни инвеститори, които искат да развиват бизнес в България.

• Правилните действия, според мен, не включват увеличение на данъците. Не включват и отказ от Еврозоната за десетилетия напред, а включват реформи в публичния сектор и ограничаване на астрономическия ръст на разходите.