Стариот на 142 години

4 март се навършват 142 години от рождението на некоронования крал на македонските българи Тодор Александров, наричан Стариот.

Легендарният войвода и ръководител на ВМРО се почита в Благоевград, Сандански, Петрич и в други населени места в Пиринско. Лобното място на Стариот е в Мелнишко. На 31 август 1924 година близо до село Сугарево пада убит от враговете на българската кауза в Македония.

Тодор Александров Попорушев е роден през 1881 година в махалата Ново село в град Щип в семейството на български учител. Самият град Щип е един от будните центрове на българщината и българската просвета през XVIII и XIX век. Първите сведения, че в град Щип има българско училище са от 1793 година.

В 1894 година в Щип са учители Даме Груев и Гоце Делчев. Именно те създават първия революционен комитет на новосъздадената ВМРО. Един от първите членове на този комитет е и бащата на Тодор Александров. Малко по-късно като учител в гр. Радовиш бащата на Т. Александров създава и първия революционен комитет в града.

От 1895 г. Тодор Александров продължава образованието си в българското педагогическо училище в гр. Скопие. Директор тогава на педагогическото училище и председател на Скопския революционен комитет е Христо Матов. Именно той привлича младия Тодор Александров в Революционната организация, към която той полага клетва на 17-годишна възраст.

След завършване на Скопското педагогическо училище Тодор Александров е изпратен като учител в град Виница и става ръководител на Околийския революционен комитет в град Кочани. През учебната 1900-1901 година Тодор Александров е назначен за учител в град Кратово, където също оглавява местния революционен комитет.

Със съдействието на Тодор Александров е пренесен от България за Солун динамитът, с който „гемиджиите“ извършват атентатът срещу европейската „Отоман банк“. Малко по-късно Тодор Александров е заловен и осъден на 5 години затвор. След Илинденско-Преображенското въстание и амнистията през 1904 г. е освободен от затвора. Става нелегален и постъпва като секретар в четата на щипския войвода Михаил Развигоров.

Основна е заслугата на Тодор Александров за възстановяване на ВМРО и нейната революционна дейност. През 1911 г. той, заедно с Петър Чаулев и Христо Чернопеев, са избрани за членове на Централния комитет на Вътрешната революционна организация. С избухването на Балканската война четите на ВМРО вземат активно участие като авангард на Българската армия. Самият Тодор Александров като водач на чета навлиза в Македония, освобождава град Кукуш и влиза в Солун преди пристигането на Българската армия. Поведението на съюзниците на България обаче - Сърбия и Гърция, довеждат до избухването на Междусъюзническата война през 1913 година.

След неуспешния за България завършек на Междусъюзническата война Тодор Александров се заема със задачата да възстанови революционната дейност в Македония, като този път воюва с новите поробители. Още през 1914 г. големи чети на ВМРО водят десетки сражения със сръбската армия на територията на окупираната от тях Вардарска Македония. А след влизането на България в Първата световна война, през октомври 1915 г., от четници и войводи на ВМРО е създадена 11-та Пехотна македонска дивизия, която действа като редовна част от Българската армия.

Тодор Александров е назначен като офицер за свръзка между 11-та Пехотна дивизия и българското Главно военно командване. След края на Първата световна война, след сключеното примирие на 29 септември 1918 г., когато Македония отново е окупирана от чужди сили, Тодор Александров на практика за трети път възстановява Революционната организация и подновява нейната революционна дейност.

През пролетта на 1919 година ВМРО изпраща изложение до Великите сили в започналата в Париж Мирна конференция, с което от името на ВМРО и многохилядната македонска емиграция в България, настоява македонският въпрос да бъде разрешен по единствения възможно справедлив начин „като Македония в нейната географска цялост бъде присъединена към майката - Отечество България“.