Статуята в Хераклея Синтика е на римски император

Министерски съвет отпусна допълнително 60 00 лева за продължаване на проучванията в античния град Хераклея Синтика край Рупите.

От бюджета на културното министерство се дофинансират археолозите, които само преди дни откриха най-ценната за световната история статуя, смятана първоначално за римски магистрат.

Отлично запазената скулптура с стога, която е без глава и се търси в недрата на града, може да се окаже на знатен римски владетел, прогласен за цезар.

Доводи за това дава открият постамент с надпис. Археолозите от екипа на доцент Людмил Вагалински предполагат, че статуята е била на цезар, управлявал Римската империя заедно с баща си само за година. Епиграфът Николай Шаранков вече е готов да каже името, макар че никак не му е било лесно да го възстанови – заради прилагането на damnatio memoriae, тоест посмъртно изличаване на паметта. От надписа се виждат ясно само думите в началото: „Статуя на най-великия и най-божествения…“, както и пожеланието за късмет накрая.

"Дълго дебнах слънчевите лъчи да падат под правилния ъгъл. Успях да разчета титлата „цезар“ по-лесно, но името доста ме затрудни. Вече съм сигурен – в текста е бил споменат Публий Лициний Валериан Млади. Той е обявен за цезар през есента на 256 година, а в края на следващата година умира. Заради краткия период, в който е управлявал заедно с баща си Галиен, тези надписи са изключително редки. Помагат за много голяма точност на датировките", казва Николай Шаранков, цитиран от Археология България.

Знае се, че през въпросната 256 година император Галиен е бил на Балканите, вероятно е посещавал Хераклея Синтика и е логично по повод обявяването на сина му за цезар местните хора да са издигнали статуята. Тя е стояла насред форума до 268 година, когато Галиен е бил свален и убит, а селд това подложен на damnatio memoriaе, така че не само неговото, но и имената на роднините му са били премахнати от паметниците в империята.

"Било е за кратко, войниците са харесвали този император и под тяхно давление постановлението е било отменено. Междувременно то все пак е стигнало до Хераклея Синтика, името на Валериан Млади е било изличено, а пиедесталът на неговата статуя – преупотребен за изграждането на по-голям постамент. Тоест агората, останки от която виждаме сега, се датира със сигурност след 268 година, когато умира император Галиен", коментира Шаранков.

До момента в България няма подобен рядък постамент с надпис, а в света са не повече от десетина.