Свети Димитър - закрилникът на Балканите

Денят е известен като Димитровден. Празнуват строителите и всички които носят имената Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки или тиква.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат във времето и с началото на зимата. Според поверието, от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус.

Свети Димитър се е родил през III век в Солун. Баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Най-често Свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

Като битието си на управител на Солун светецът открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.