Томов: Факелът е в ръцете на новото поколение на България

05/03/2017 08:29 Избори 2024 0 Коментирай

Снимка: Пресцентър

"България е на погрешен курс, курсът трябва да се промени".

"Заради това реших да участвам лично. Защо в листата на БСП? Защото процент, процент и половина е говорилня в ТВ студио. Само големите батальони решават сраженията. Смятам, че само като ясно дефинираме проблемите, като ги осъзнаем, може да имаме някаква обща представа накъде ще вървим", заяви журналистът Тома Томов, водач на листата на БСП в Благоевградско.

"Войната не се печели с разговори по кръчмите, а с големите батальони, които сте Вие. В България мощните политически сили се родиха в недрата на организираната престъпност", посочи Томов.

Той обяви, че не повече от 200 семейства контролират целия духовен, политически и социален живот на страната, като контролират и медиите.

Във връзка с усложнената политическа обстановка в Америка и Европейския съюз, Томов заяви, че след Брекзит и след Тръмп всичко се „тресе” и се разпада.

"Центърът може и да не издържи. До края на годината континентът може да смени началниците ни. Следващите 20 години до сърцето на Африка стотици и милиони хора поради сушата и войните ще тръгнат на север. Предстои много сложно бъдеще”, коментира той. Томов заяви, че е твърдо за Европейския съюз и една достойна роля на България в европейската цивилизация. "Трябва да признаем, че светът се променя – между мир и война, и България не може да бъде безмозъчна пионка", коментира Томов.

Ето цялата реч на Тома Томов при откриване на кампанията в Благоевград:

Приятели, докато си подготвях словото за пред вас, се сетих за едно важно изречение от „Война и мир“ на граф Толстой, когато Русия, поражение след поражение отстъпва чак до Москва и пред Бородино се изправя пред армадата на непобедимия Наполеон: „Сражението печели този, който най-силно иска да победи!“

Откакто поех отговорността да вляза в политиката, имам чувството че съм отворил прозореца и съм скочил от 25-ия етаж, с ясното съзнание, че вече никога няма да мога да се върна там, където бях.

Винаги съм смятал, че животът е частно занимание, въпреки, че моят премина пред очите ви, интензивно пазех независимостта си. Аз съм журналист и такъв ще продължавам да бъда, безпартиен съм и такъв ще продължавам да бъда и това, което сега правя е кратък, личен поход в политиката.
България е на погрешен курс, курсът трябва да се промени. Не може след десет години в Европейския съюз да бъдем последни по всичко. Не трябва да се допуска повече Бойко Борисов до кормилото на държавата. Заради това реших да участвам лично. Защо в листата на БСП? Защото процент, процент и половина е говорилня в ТВ студио. Само големите батальони решават сраженията.

Смятам, че само като ясно дефинираме проблемите, като ги осъзнаем, може да имаме някаква обща представа накъде ще вървим.

Първо корупцията.
Корупцията е фундаментален проблем не само на т.нар. "демократичен", но и на целия "останал" свят. Някои наричат това явление "мафия", но мафията е процес, който западната демокрация извървява в продължение на десетки години.
В началото купува отделни политици, за да се стигне до момента, когато самата държава се превръща в мафия чрез подчиняването на партийните елити от самата олигархия. Нещо повече - партийните елити като посредници в общуването между олигархията, чиито продукт са те, и "народа", всъщност завършват цялостната картина на съвременното срастване между държава и мафия. Институционализираната мафия, слага под свой контрол, под своя протекция и прибира своя дял в печалбата във всички сектори на икономиката - фармация, търговия с оръжие, проституция, строителство, проблемите с боклука, търговията на стоки, енергетика и всичко останало.
В България политически сили се родиха в недрата на организираната престъпност и реваншисти от обслужващия персонал на бившата "червена аристокрация".

Бедността.
Едната десета на единия процент срещу всички останали на планетата. В английския език има израз The powers that be, невидимата власт, силите, които дърпат конците на всичко. В България го наричаме задкулисие, но то не е толкова невидимо. Не повече от 200 семейства контролират целия духовен, икономически, политически и социален живот на нацията. Това е алчно, арогантно малцинство, което души обществото ни и трябва да бъде обуздано.
Европейският съюз.
След Брекзит, след Тръмп, всичко се тресе, всичко се разпада.Центърът може да не издържи. До края на годината континента може да смени началниците ни. Тогава какво правим?
В следващите десет-двайсет години от Афганистан през Сирия и Ирак, Етиопия, чак до сърцето на Африка, десетки, може би стотици милиони поради войни и климатични проблеми ще тръгнат кам нас. Как ще ги спрем?
Пример- в Южен Судан и много други райони на Африка има глад. Обединените нации искат 4,5 милиарда долара за да решават този проблем, а имат само 90. И образно казано, вместо 100 долара отпускат по 2 на гладуващите. В Сирия гражданската война започна защото пет поредни години имаше суша, 85 на сто от добитъка на селяните измря и те нахлуха в градовете.Бежанците са неизбежни. Много е хубаво да сме осем милиона, но какво ще кажете за едно съвсем вероятно бъдеще, примерно към средата на века, 50 милионна България.
И как ще се развиваме в бъдеще – като българи ли или като някакво малцинство на собствените ни земи?
Адмирации за Корнелия Нинова, че реагира остро срещу Лопез и Юнкер, но тези откровения имат и продължение - все пак България е историческият субект на цялата славянско-православна цивилизация, с официална история поне от 1350 години, за които повечето държави в Европа могат само да мечтаят.
Подчертавам, аз съм твърдо за Европейски съюз и достойна роля на България в европейската цивилизация.
НАТО.
Джордж Кенън, най-великият американски дипломат на 20-ти век и автор на стратегията за сдържането, заяви, че решението за придвижването на НАТО на изток, взето от фамилията Буш, Дик Чени, Бил Клинтън е трагическа грешка на американската външна политика. Трагическа грешка!
Против съм дрънкането на оръжие в предградията на Петербург, флотилията в Черно море /ако си разменят един залп само, един залп!, руски и американски моряци, какво става като последствия в България?/
Преди години водех български екип от трима души за първи път на американския самолетоносач „Джордж Вашингтон“ и знам какво значи проекция на силата – 80 самолета летяха денонощно, ядрено оръжие на борда.
Да, съюз със Съединените щати, но с ясното съзнание, че света се променя и балансираме върху невероятно остър бръснач между мира и войната. И не трябва да сме безмозъчни пионки.

Преди дни, в своята кампания за президент на Франция, кандидатът Макрон директно заяви, че френският колониализъм е престъпление срещу човечеството. Преди години аз също вярвах, че американците ще донесат свобода и демокрация в Ирак, снимал съм в Кербала и Наджав, но сега вече е ясно, че тази война бе започната под фалшив, измислен претекст, явна лъжа, донесе неизброими беди на хората там и историята неизбежно ще определи Джордж Буш и Тони Блеър като военни престъпници.

„Да живееш, значи да се бориш! Робът за свобода, а свободният за съвършенство.“ – Яне Сандански
Въпросът е как?

За 27 години чужди интереси и непомерна алчност раздържавиха държавата, разсипаха индустрията, ядрената енергетика, здравеопазването и най-вече образованието, знанието, просвещението.

27 години подменят българската история, пришиват на нашите предци думи, които те никога не са казвали нито писали и вилнеят в олтара на народната памет с едната подла цел – да изчегъртат от живота и от времето българския дух, българската душа, за да владеят над невежа, безпаметна, безволева маса. И на никого не му пука, че на училищния балкон в Мелник днес расте една бреза, вместо да се вее българското знаме.

„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“, казва Гоце Делчев.

Колко години нашите политици ще повтарят от нас нищо не зависи, мониторинг, каквото кажат началниците!

Колко години ще ни внушават, че сме незначителни, нищожни, жалки, за да свикнем с това, да го приемем и да ни хареса.
Държавите, скъпи приятели, са като хората. Докато си повтаряш, че си малък, ще бъдеш жалък, докато си повтаряш, че от мен нищо не зависи, ще зависиш от някой друг.

Произхождам от стар възрожденски род Чалъкови от град Воден, Егейска Македония. Тръпко Чалъка е бил влиятелен християнин в началото на 19 век в региона, а неговият син Стоян -лекар, учител, превел Пасхалното евангелие на български език, за да могат българите от Егейска Македония да слушат божието слово на своя роден език, а не на гръцки.

Поколение след поколение моите прадеди са били учители.Един от тях е Георги Кандиларов /1883-1887 г./, който е съдействал за създаването на над 35 училища на територията на цяла Македония. Той е и най-дългогодишният директор на Солунската мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“ в годините, когато в нея се обучава цяла плеяда от дейци на българското национално-освободително движение в Македония, сред които са Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров.
Така че, връщам се към корените си.

Знам, че днес политическото поприще не е престижно. В личен план към мен се изливат клевети, неистини и манипулации с миналото на близките ми хора.
Няма от какво да се срамувам, имам смелостта да се боря за убежденията си и за каузите, които защитавам.

А убежденията са ми като на Бърни Сандърс, за когото гласуваха 13 милиона млади американци, Ноам Чомски, Шимон Перес, Франсоа Митеран, Оливър Стоун, Амос Оз. И на приятеля ми, доктор Петър Дертлиев. И българския евреин Виктор Шемтов, който бе министър в кабинетите на Голда Меир и Ицхак Рабин, воюва за независимостта на страната си, а след това построи болници с десет хиляди легла.

Целият ми живот мина пред очите на две поколения българи- филми, репортажи, коментари, думи и образи.
Заедно с Димитри Иванов и оператора Никола Тодоров вдигнахме кръста на църквата на леля Ванга. Вечерта пророчицата каза:“Кръста е крив!Трябва да се оправи.“И го оправихме.

С Тончо Жечев правихме „Страстите български-Българският Великден“ в Цариград.

Докато снимаш ти просто работиш и вече си насочил поглед към следващия проект. Но сега знам, че съм бил истински щастлив да работя с тези хора.
Блез Паскал, френският мислител има една мисъл: „Живот, на който не направиш равносметка, не си струва да бъде живян“.
Благоевградска област. Хайде да започнем с проблемите:

26-то място по средна брутна заплата в страната, общественият сектор 835, частният - 622 лева.
Социална, професионална безпътица, липса на перспектива за повечето от хората, нарастваща емиграция, цели села, райони се дигат и заминават.
Над 20000 са неработещите, над 16% са под прага на бедност.

Не достигат специалисти с необходимата квалификация, работници за високотехнологично производство, особено! Липсва иновационна култура. Предприемачески умения. Над 60 на сто от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка.
И вижте! Усвоени са едва 633 лева на човек европейски средства за развитие на производството.
Изтънена и неотговаряща на потребностите е връзката на образованието, университетите с производствената специализация и структура в областта.
Икономиката ни, 93% от фирмите са до 9 човека и предимно търговски.
Ниска производителност! Ниска технологична въоръженост! Брутният вътрешен продукт на едно лице е малко над 7000 лева , при 25000 лева за София.
Бившите държавни заводи са се превърнали предимно в малки и средни предприятия, в които работят максимум отт 10 до 50 човека – и това са под 6% от всички фирми. Значителна част от населението, около 8000 души по данни на областната управа, работят в наколкостотинте гръцки фирми от текстилната и шивашка промишленост.
Наблюдава се намаляващ интерес от преки чуждестранни инвестиции. За 10 години по-малко от 60 милиона евро.
Силен е дебалансът в икономическото развитие. Някои общини по безработица и доходи са сред най-изостаналите в страната.
Има стратегии за развитие на Благоевградска област / по 200 страници текст, красиви графики/, но необезпечени ресурсно и законодателно.

Къде са капиталите, наши, чужди? За високо технологични производства, клъстери,технопаркове, индустриални логистични центрове, които са заложени в стратегиите за развитие?
Непостигнато преструктуриране на селското стопанство с намиране на алтернативни култури, които да заместят основния поминък свързан с отглеждането на ориенталския тютюн.
Недостатъчно развитие на биоземеделието, животновъдството и преработвателната хранително вкусова промишленост.
Влязохме във век, в който всеки грам вода ще се измерва с цената на златото.
40% от минералните извори на страната са в нашата област.
В разговор с Шимон Перес в Израел и президента Езер Вайцман, смеейки се, двамата ми казаха, че ако евреите имат нашите минерални извори, ще са поне десет пъти по-богати като държава.
Проблемите на българина не чукат на вратата, защото отдавна са я отворили. През тая врата изхвърчаха над 2 милиона и продължават да си отиват не само хората на България, а и техните надежди, че в България ще има някога разбирателство между политиците, че няма да се продължава с омразата, рушенето, ликвидациите, а ще започнем да градим модерна икономика и ще гарантираме просперитет за хората тук и сега.
Демократичните държави не могат да оцелеят само с демократични избори, нито само с политически декларации и обещания, които отдавна вече не означават нищо за хората. Синджир лъжи.
Ние може да спорим до прегракване, да се надвикваме по телевизията, но развитието на икономиката на областта не иска политизация, а съвместни действия от центъра, от София и местните структури, компании, университети, научни и технологични институти.
Трябва да работим за изграждане на Технопарк Благоевград, университетски, технологичен и производствен ресурс на областта, целево интегриран с национални и чуждестранни технологични изследователски институти и производствени клъстери. Хилядите и хиляди студенти в университетите са брейн пауър, най-голямото богатство от умове.
Знам, че е страшно трудно е да искаш да си млад предприемач в България.
Създателят на ракетната програма Спейс Хикс, на заводите за електрически коли Тесла, на най-големия завод за електрически батерии в Невада,Илън Мъск, съвсем доскоро бе младеж, емигрант от друг континент. Животът като млад предприемач, трудностите, той самият описва като „да ядеш стъкло на ръба на бездната“. Днес е легенда, един от лидерите на Силиконовата долина, значи на бъдещето.
Знам, че това е мечтата ви, млади приятели. Да не се скитате немили-недраги из Испания, Португалия, Америка, къде ли не,а да изградите тук индустриите на знанието.
Навремето Джулия Уоткинс дойде при нас в Наблюдател, нашата програма, която правехме заедно с Димитри Иванов и каза: Господа, аз правя американски университет в Благоевград, предлагам ви да направим заедно филм за моята работа в Америка и тук, в Благоевград. И Джимо се дигна, отиде в Америка, излъчихме го в Наблюдател, имаше голям успех тогава.
Ваня Маникатева, която е тук в залата, едно прекрасно момиче, вчера сподели с мен, че Благоевград за нея е най-живият, младежки и енергичен град на България. Тази енергия, каза ми тя, са трите университета и висши училища – Американският университет, Югозападният университет „Неофит Рилски“, колежът по икономика и мениджмънт. Студентите на Благоевград са като кръвоносна система на града, център на неговата икономика и до дадена степен обществен живот. 15-16 хиляди студенти. Всички тези хора са дошли в Благоевград с копнежи, с пориви, да станат личности, да се развиват.
И какво става с тези млади хора след като завършат своето образование? Колко от тях тук ще градят семейства, работа, бъдеще. Младежката безработица е основният и сериозен проблем, който е надвиснал над града. Единствената перспектива за студентите е да работят в магазин или заведение. Местната администрация и бизнес нямат механизъм и интерес към новозавършилите кадри. Кметът се хвали, че градът е образователен център, а в същото време 100% от възпитаниците на Американския университет, най-добрия в България според различни проучвания, си тръгват от града в деня след абсолвентския си бал.
Кадрите на Югозападния университет имат едни от най-ниските показатели като реализация по специалността.
От сегашното насипно състояние, ентусиазмът и желанието за велики дела на младите хора завършва в кръчмите и умира след като разберат колко струва дипломата им.
Един млад мъж, толкова отдавна, но сякаш днес, някъде отвъд Дунава, в изгнание, пише:
В тъги, в неволи младост минува.
Кръвта се ядно в жили вълнува.
Погледът мрачен, умът не види.
Добро ли, зло ли насреща иде.
На душа лежат спомени тежки.
Злобна ги памет често повтаря
В гърди ни любов, ни капка вяра
Нито надежда от сън мъртвешки
Да можеш свестен човек събуди.
Свестните у нас считат за луди...