Видовден е, не се работи

Денят Видовден се отбелязва на 15 юни.

На тази дата се почитат двамата светци Елисей и Вартоломей и тяхната сестра Вида.

Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман, също смятан за техен брат, са известни още с името "светците - градушкари", които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. 

15 юни в народната митология е като Денят на Страшния съд, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват любовни ритуали и гадания. В навечерието на празника момите се мият с "видовенска" вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците "градушкари". Смята се, че хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.