Внасяме ток от Сърбия, произведен с наши въглища

Сподели във Facebook
Снимка архив Снимка: архив

Никой не казва ЕРП-ата на каква цена ще купуват от енергийната борса и колко ще плащат битовите абонати, коментира лидерът на "Подкрепа Димитър Манолов.

"Другото е, че затвори третата ни най-голяма ТЕЦ и нашата енергийна система е не пред срив, а пред изчезване. Системата е пред разпад, направихме Козлодуй да закъса, ще строим мощности, никой не знае за какви пари. Зимата внасяме ток от Сърбия, които се произвежда с нашите въглища. Само че Сърбия не плащат въглеродни емисии, щото не са в ЕС и затова може да ни предложат такава, ниска, цена, а ние плащаме за „пържен вятър“. Те ни пращат този ток, които на тях им е излишен, а когато на тях им трябва, такова време ще дойде, тези излишъци няма да ги има, а и на нас тогава ще ни трябва ток. И тогава киселите гъзари от София няма да има с какво да си зареждат телефоните в офисите“, предупреди Манолов.

За декларацията, с която излезе „Подкрепа“ за енергийната бедност, той коментира, че няма да подкрепят потребители, които си топлят басейните на ток, а „ще подкрепим тези, който не могат да си купят климатици и се топлят с печка с реотан“.

Решението да се върнат някакви пари от финансовия министър във Фонд сигурност на енергийната система, Манолов припомни, че преди години финансовият Симеон Дянков беше взел милиони от резерва на НЗОК.

„Така че това не се случва за първи път, друг е въпросът, че 1 юли е вдругиден и още не знаем нищо“, сподели притесненията си Димитър Манолов. „Популизмът има различни проявления, зависи към кого го адресираш, имаше години когато доходите се мачкаха, за да се харесат на богатите, сега уловени души няма, пред урните са 30-40 процента от населението“, убеден е синдикалистът.

Той определи проблема с тока като „инструмент и никой не иска да го погледне в дълбочината му“.

„Енергийната бедност се търкаля най-малко 5 години“, напомни Манолов. Според него напрежение има в енергетиката заедно с отбраната, „защото сега, когато предстои Марица Изток да бъде унищожен, има остатъчни активи - 200 кв. км земи, първокласни. Какво ще направят с тях – не знаят, но най-добре е да ги откраднат. И вторият голям проблем е, че всеки гледа какво ще открадне другият и да не е по-малко от него, обясни вероятната схема синдикалистът пред БНР.

Напиши коментар

Коментари

  1. Няма добавени коментари!

Избрано