Внасят сезонни работници от Узбекистан

Земеделски производители и собственици на оранжерии смятат да наемат сезонни работници от Узбекистан. По този начин ще избегнат плащане на скъпи надници за български наемници. Изнудвали работодалите да им плащат над 100 лева над, съобщи Мая Попова, която има оранжери в Петрич.

"Масово наши сезонни работници в земеделието тръгват за Франция през май, като пикът е юли, когато се берат ябълки. Работят по 21 дни и след това се връщат тук и получават обезщетение за безработица в размер на 1800 лева за по 6 или 1 години в зависимост от трудовия стаж, каза петричанката.

"Резултатът е, че много от тях се пазарят на черно с работодателите в земеделието и мнозина искат надница по над 100 лв., ако не им я дадат, отказват да работят. Така фактически се създава липса на работна ръка. Всяка година колегите вдигат на час надниците, за да привлекат хора да си съберат продукцията, разказа Попова. Тя уточни, че в района на Петрич плащат по 8-9 лв. на час. Самата тя дава надници от порядъка на 6-7 лева за час, но работниците й са с целогодишни трудови договори.

„Помежду си хората си казват един на друг и заминават. Тези, които са били във Франция, идват тук и питат колко ще ми платиш надница на час. Аз им обяснявам, че осигуряваме целогодишно работа. Плащам аванс и заплата, но те не се интересуват от целогодишни осигуровки и искат всеки ден да им се плаща, което означава, че утре пак ще заминат за Франция“, обясни ситуацията тя. Затова сега ще пригодя общежития и ще направя постъпки за внос на работници от Узбекистан, за да си гарантирам сигурна работна ръка, увери Мая Попова.

Марин Генуров от УС на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, които са член на БАК, обясни, че става дума за двустранно споразумение на България с Франция, при което, ако български работник е работил в рамките на 30-45 дни във Франция и след това бъде съкратен, връщайки се в България има право да взема размера на обезщетението за Франция, но го плаща България за една година. От това масово се възползват сезонни работници в земеделието. Той допълни, че това споразумение е направено с цел да бъде защитен работникът и да бъде подкрепен при безработица. Но на наша почва в много от случаите се е превърнало в схема. Отиващите във Франция го правят целенасочено, след това се прибират и си получават обезщетението и ако искат, могат и да не работят. И това рефлектира върху пазара на работната ръка, защото те на черно искат по-високи надници.

Генуров разказа, че най-трудният момент настъпва, когато всички, които отглеждат плодове и зеленчуци, имат нужда от работна ръка. Тогава надниците стигат и над 100 лева, докато нормалните са между 40 и 70 лв. Има случаи, при които за квалифицирана работа работникът извива ръце на работодателя и отказва да работи. Така е от няколко години, откакто е подписано споразумението и всяка следваща година научават все повече работници и се възползват от тази вратичка, добави Генуров.

Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ) и вицепрезидент на европейския синдикат за земеделие туризъм, потвърди, че наистина има такова споразумение и то е направено в полза на работниците. Според нея обаче не са коректни случаите, при които става дума за източване на социалната система на страната, не е коректно и към хората, които тук плащат данъци, а на практика ще вземат по-малки обезщетения за безработица, ако им се наложи, въпреки че са работили цяла година. На въпрос на „Телеграф“ към НОИ вярно ли е, че за работа един месец в земеделието на Франция можеш да вземеш парично обезщетение за безработица в България от 1800 лв., оттам отговориха положително. Според Мария Касърова от НОИ е възможно то да бъде и повече, но това зависи от конкретни параметри, свързани с трудов стаж.