Върви, народе възродени!

На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.

Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век.

През 855 година те създали глаголицата - славянската азбука, във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството на староцърковен славянски сред славяноезичните народи.

Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 година. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 година.

Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.