Залпове и клетва над кама и револвер пред Тодор Александров

Стотици почетоха воеводата Тодор Александров в Пирин планина, до параклиса "Свети Илия", намиращ се в село Сугарево.

За поклонение по повод 95 години от убийството му, прозвучаха залпове с пушки. Отслужена бе и заупокойна молитва.

На паметното събитието присъстваха военният министър Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, депутати, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

Каракачанов връчи грамоти на над 40 нови членове, които положиха клетва за вярност към ВМРО, като се зклеха над Евангелието, камата и револвера.

В словото си Каракачанов разказа за делото на некоронования цар на Пирин, както е наричан Тодор Александров.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров.