Храмове на Свети Атанасий събраха миряни в Кресненско и Разложко

Мъже и жени се молиха за здраве, благодат и спасение в храмове на Свети Атанасий в Пиринско.

Църквата в кресненското село Горна Брезница се оказа тясна за пристигналите да запалят свещ пред иконата на светеца, пазещ от болести, демони и люта зима.

Строежът на църквата в Горна Брезница е започнал след освобождението на Кресна от турско робство през 1914 година. Храмът е върху древно оброчище и някогашна джамия. Осветен е през ноември 1923 година от владиката Макарий Неврокопски. Първи свещеник е Илия Станков от Кресна, който организира декорацията на интериора на храма и служи до 1921 година. Погребан е до олтара на храма. Строителството на храма е на два етапа. В архитектурно отношение е еднокорабна безкуполна базилика, с женска църква. Зидовете са дебели близо метър.

Иконостасът в интериора не е резбован. По-голямата част от иконите са на зографа Мунчо от Банската художествена школа. Останалите са от различни места, като за някои се смята, че са от изгоряла църква в Гърция. Една икона в храма от 1886 година е дело на дебърския зограф Михаил Благоев.

186 години отбеляза днес църквата Свети Атанасий в разложкото село Елешница. Храмът на Свети Атанасий е притегателно място за вярващите. Днес бе отслужена света литургия. Да се помолят за благоденствие дойдоха жителите на Елешница и съседните населени места в Разложко.

Храм на Атанасий Велики има още в петричкото село Кърналово. Обявен е за паметник на културата. Църквата е построена през 1870 година в северната част на Кърналово. В интериора трите дървени тавана са апликирани – като върху централния е Христос Вседържител. Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери и венчилката. Ценни са и владишкият трон, амвонът и проскинитарият – също изписани и резбовани. На цокълните табла на иконостаса има осем сцени от Шестоднева. Седемте царски икони са от 1878 година, дело на анонимен добър автор с уверен рисунък.